Recent Posts
Винаги е поезия
Понякога пиша това,което не мога да живея.Понякога живея това,което не мога да напиша.Но винаги е поезия. .
Портокал
През декември самотата е портокал,чиято кора пада по същия начин сега,както когато го белих за теб,чийто вкус е същият както…
„Ти си правилният човек, но в грешното време“
„Ти си правилният човек, но в грешното време“Колко пъти гласът на този, който го казва, преминава през теб и остава,…
Несправедливо е
Това тяло все някога ще ме изостави.Справедливо е,спокойна съм пред старостта на тленното.Мисълта ми само една е – как ще…
Когато нечий свят се срути
когато нечий свят се срути думи, които избягвам да произнасям:успокой сестегни серазбирам теи това ще мине думи, които казвам:тук съм…
На ръба на един отговор
Не мислим на глас, просто така сме устроени, за късмет (или почти).Ако кажа какво мисля, дали ще попиташ „защо“ или…
Как да отговоря на себе си
За въпроса, който ми задават най-честои отговора, готов като автомат.За разговорите, които се плъзгат по огледалото мии капят на мястото,…
Дали някога ще поискам?
Питам се… дали някога ще поискам да целувам отново,да целувам наистина,не само веднъж,а дълго, продължително, до живот,до когато започнат да…
Тези дни очаквам да завали
тези дни очаквам да завализа да мога спокойно да гледам през капките по стъклото на прозорецабез да виждам наистинаи да…
Точно тогава
Няколко години назад…Колко ли точно? Аз единствено знам,понеже точно, да, точно тогавазапочнах изведнъж да треперя,дали от страх или пък от…
