Аз съм Надежда Тошкова, родом от Велинград, но близо 20г. живея в Италия.
Занимавам се с писане от ученическите си години. Имах един тефтер, който ме придружаваше навсякъде и където записвах всякакви мисли, стихове, идеи. Докато един ден, не знам как и защо, просто изчезна. И заедно с него изчезна и желанието ми да споделям света си. Ранима е душата на пишещия, трябваше ми доста време, за да се доверя отново на белия лист.
Все още
не познавам думите,
които да отнемат
тежестта
на белия ми лист.
През 2018 излезе дебютната ми книга „Голи очи“, Издателство Библиотека България.
Другите мои публикации са в Алманах „Нова българска литература” Поезия 2016, 2017 – Фондация Буквите
Антология на Нова Асоциална Поезия 2019 – Издателство Библиотека България
Проект Manu Propria
Списание Нова асоциална поезия
Можете да ме откриете и на страницата ми във Фейсбук Corner of the wishes.
Смятам, че като човек напълно отговарям на името си. Виждам първо човечността у хората и след това маските. И предпочитам да пиша точно за това – какво притежава всеки един отвъд видимото.
Но не съм човек на думите, на усещанията съм.
И думите, които съм събрала в поезията си, са именно това – Усещане. За любовта, доверието, мълчанието, тишината, вярата, душата и толкова още… А
Поезията
е поща
без отговор
Приятни минути на тези страници!
Надежда
