Да бях послушала приятели,
но не – харесваше ми много.
Да бях усетила предателя,
но не – увлечена дълбоко
любим изглеждаше ми той.
Да бях го гледала кога целува,
аз щях да видя не герой –
един лъжец, с което се надува…
Да бях поне играла на мръсница,
която чука се, защото ѝ се иска,
не бих треперила като врабче на жица
дали съм грешна и дали ми стиска.
Да бях решила, че е само секса,
а не любов, в която се надявам,
не бих записвала такваз гротеска.
Но всъщност,… защо ли съжалявам?!
Раздавах се – напразно или не,
едва ли има някакво значение.
Без страх и срам го изживях, поне
лъжците да са без удовлетворение!
написано със съдействието на един приятел
.
