Понеделник е днес – ден на твоите очи.
Уловили моите в поглед втренчен и ням,
но говорят за обич, дето малко горчи
и за нежност, желание, сила, и блян.
После идва и вторник – ден на твоите ръце,
притиснали силно моя гръб с твоя гръд
и с пръсти минаващи през коси и лице –
изучават, запомнят и търсят пак плът.
Следва и сряда – ден на устните твои,
изпили жадно нектара на моята страст.
Ту меки, ту твърди, взели устните мои,
способни с усмивка да даряват и сласт.
Четвъртък е близо – денят на гласа ти.
Нашепващ и галещ, настойчив и твърд
Навяващ ми спомени, събуждащ мечти –
звучи непрестанно, тъй обичан и скъп.
Пореден е петък-ден на твоята душа,
без която не би бил единствен за мен.
Ранима и силна, скрита, често сама –
открита веднъж, тя задържа те в плен.
Живея те в събота, в неделя те чувствам
обичам те всякога – ден подир ден,
години от седмици – не, не пропускам.
И инак не може – ти си просто във мен.
.
