Все си мисля, че това
не трябва да се случва –
да избираш между някого или нещо.
Казват,
че не може да имаш всичко, което искаш.
И не става дума за материалното.
За душевното иде реч.
За всичко онова,
което ти дарява усмивка,
пълни ти сърцето с топлина,
кара те да забравяш какво е тъга,
осмисля дните ти,
изпълва нощите ти,
пресушава сълзите ти,
дори и устата ти
и ти е трудно да преглътнеш,
но не от страх, а от вълнение…
Всичко онова,
което те кара да се изчервяваш,
но не от неудобство, а от удоволствие
и се чувстваш отново като малко дете,
хванато да върши нещо, което не трябва.
А дали не трябва?!..
Всичко онова,
което превзема мислите ти,
ускорява пулса ти,
възбужда любопитството ти,
утолява жаждата ти, каквато и да е
и разпалва въображението ти.
И всичко, и всеки, които ти дават
чувството, че няма нищо грешно
или забранено,
или нередно,
или подсъдно в това, което си;
в това, че казваш, което мислиш;
в това, че уважаваш чувствата си;
в това, че искаш да бъдеш себе си.
И няма, не мога и не искам
да се откажа от нещо или някой,
който прави това за мен.
Защото така избирам себе си!
И ако някой друг избере вместо мен
или ме постави пред един такъв избор…,
е избрал и ме е разбрал погрешно.
.
