Защо да караш някого да се страхува,
че утре може тебе да изгуби?
Не е ли същото като да купуваш
ти чувства нечии, за да се влюби?
И как ще бъдеш сигурен тогава,
че цялата му нежност или страст
са истински, а не заплата някаква…
Любов ли е това или борба за власт?
Принуден ли си все да се доказваш,
да правиш жертви и да се кълнеш
в любов и вярност…само се наказваш
с надежда празна някой да те разбере.
И този някой как ли те обича,
достойнството ти може ли да пази?
В стремежа си любовен и себичен
накрая принуждава се да мрази…
А ти си уморен, изгубил вяра.
сърце разбито, парцалена душа.
Доказаха ти пак, че няма мяра
любов ли е – все губиш си ума…
.
