Мъж и жена в самота са се слели
в тишината на стаята тъмна.
Пред екрана сърца са преплели,
над клавишите в сянка осъмват.
Съобщения, чат, скайп, имейл –
постоянно един друг се търсят.
Пият жадно от този коктейл
във виртуала случайно забъркан.
Страсти горещи и тръпки студени
вложени вътре са с вкус на греха.
Леко подправен с мечти пропилени
дава надежда, заглъхва страха.
Опиянени, в съня са реални
и съществуват единствено там.
А животът – все по-виртуален,
изплъзва се бързо, забравен и сам.
Но съдба му на помощ пристига
и сервира пак от своите една
изненада. Сънят се разбива…
Поиска сметка животът – кръчмар!
.
