Тези като мен даряват мечти
с риск дори да се лишат от своите…
Тези като мен даряват Душата,
защото една сама душа е като
капка вода в пустинята…
Тези като мен подават ръка
и помагат да се изправиш, дори и да рискуват
да паднат на свой ред…
Тези като мен гледат напред
въпреки, че сърцето винаги остава няколко крачки назад…
Тези като мен търсят смисъл в съществуването
и когато го намерят,
се опитват да го предадат на тези,
за които е само оцеляване…
Тези като мен, когато обичат, обичат завинаги…
и когато престанат да обичат е само, защото
на малки частици лежат
безпомощни в ръцете на живота…
Тези като мен преследват една мечта…
тази да бъдат обичани заради това , което са,
а не заради това, което би се искало да бъдат…
Тези като мен обикалят света
в търсене на онези ценности, които вече
са изпаднали в душевно забвение…
Тези като мен биха искали да се променят,
но да го направят, значи раждане отново…
Тези като мен крещят с тишина,
за да не се обърка гласът им със сълзите…
Тези като мен са онези, на които ти винаги успяваш
да разбиеш сърцето,
защото знаеш, че ще те пуснат да си отидеш,
без да ти поискат нищо…
Тези като мен обичат прекалено, въпреки че знаят, че
в замяна няма да получат нищо, освен трохи…
Тези като мен се хранят с тези трохи и върху тях,
за съжаление, градят своето съществуване…
Тези като мен минават незабелязани,
но са единствените, които ще те обичат наистина…
Тези като мен са онези, които
в есента на животът ти ще съжаляваш,
за всичко онова, което биха могли да ти дадат
и което ти не поиска…
превод: Надежда Тошкова
Quelle come me regalano sogni,
anche a costo di rimanerne prive…
Quelle come me donano l’Anima,
perché un’anima da sola è come
una goccia d’acqua nel deserto…
Quelle come me tendono la mano
ed aiutano a rialzarsi, pur correndo il rischio
di cadere a loro volta…
Quelle come me guardano avanti,
anche se il cuore rimane sempre qualche passo indietro…
Quelle come me cercano un senso al esistere e,
quando lo trovano, tentano d’insegnarlo
a chi sta solo sopravvivendo…
Quelle come me quando amano, amano per sempre…
e quando smettono d’amare è solo perché
piccoli frammenti di essere giacciono
inermi nelle mani della vita…
Quelle come me inseguono un sogno…
quello di essere amate per ciò che sono
e non per ciò che si vorrebbe fossero…
Quelle come me girano il mondo
alla ricerca di quei valori che, ormai,
sono caduti nel dimenticatoio dell’anima…
Quelle come me vorrebbero cambiare,
ma il farlo comporterebbe nascere di nuovo…
Quelle come me urlano in silenzio,
perché la loro voce non si confonda con le lacrime…
Quelle come me sono quelle cui tu riesci
sempre a spezzare il cuore,
perché sai che ti lasceranno andare,
senza chiederti nulla…
Quelle come me amano troppo, pur sapendo che,
in cambio, non riceveranno altro che briciole…
Quelle come me si cibano di quel poco e su di esso,
purtroppo, fondano la loro esistenza…
Quelle come me passano inosservate,
ma sono le uniche che ti ameranno davvero…
Quelle come me sono quelle che,
nell’autunno della tua vita,
rimpiangerai per tutto ciò che avrebbero potuto darti
e che tu non hai voluto.
