Прочетох някъде следното:
„Не трябва да защитавате или обяснявате решенията си на никого. Животът е ваш, живейте го без извинения! „
Това ме накара да се замисля.
Откога обяснение е равно на извинение/оправдание?
Изглежда много повърхностно и егоистично.
Едното няма нищо общо с другото.
Да обясниш мотивите си на някого е преди всичко израз на уважение.
Да обясниш решението си, дори и без да са поискали това, показва съзнанието, че не всички мислим еднакво и, че не всички възприемаме нещата
по един и същ начин.
Да обясниш означава да дадеш шанс на другите.
Защото, ако не съществуваха обясненията, как бихме
се разбирали един друг?
В какъв свят бихме живели?
Заобиколени от високомерие, непукизъм, егоцентризъм…
Обяснението значи разбиране.
А извинения и оправдания не се дават на тези, които са те разбрали,
но не са те приели!
Което е много различно…
.
