Сама да съм, да чуя мислите си ясно,
да мога да ги кажа и на глас.
Да дишам леко, да не ми е тясно,
да бъда аз – през сълзи и през смях.
Сама да съм, да мога да танцувам
дивашки танц и да изпадна в транс,
и страстите, които в мен бушуват
да скъсат бента на сдържност и пас.
Сама да съм, да мога да крещя,
да впия нокти, да се нараня,
да плача и през рев да се надсмея
над себе си, копнежите, света.
Сама да съм, да мога да тъгувам
за туй, което няма да го бъде
и без да я прегръщам, ни целувам
да се простя с мечтата щом си тръгне.
.
