Ще се събудя в утрото окъпано
от свежи капчици роса,
непаметна за мислите объркани,
изгонили сънят ми вечерта.
Ще се усмихна със очи притворени
от слънчевия лъч игрив,
че в топлината му изчезват спомени
горчиви и с оттенък сив.
Ще се закича с розата ми подарена
от някой, но не помня кой.
Единствено ръката в кръв обагрена
ще смути приличния покой.
Ще попия с устни тази капка алена –
от шипът е изтръгната сълза.
Нали за всяка радост, осъзнала съм,
в живота плащаш ти цена.
Ще отплавам към далечни хоризонти,
където няма дългове и грях.
Заплатила съм си всеки смях и стон, и
свободните криле си пожелах.
Ще се събудя…
.
