По стъпките ти, лято, аз ще тръгна,
за да прикрия моите следи.
Полята твои житни ще разгърна,
за да ги смеся с моите коси.
С безгрижието твое ще въздъхна,
за да изчезнат болка и тъга
и в сивото на погледа ще пръсна
от цветното на твоята дъга.
В славеевите трели ще заглъхна
трептенето на немия ми глас.
Дъждовните ти капки ще погълнат
сълзите ми и няма да горчат.
С внезапната ти буря ще се слея,
ще се разбия в морските вълни.
Ще изчезна бавно…Споменът за мене
ще се завърне, върнеш ли се ти.
.
