Не е случайно, тук сложила е пръст съдбата.
Не може току тъй да ме четеш
и да ме прегръщаш – не тялото, душата.
И тайните ми лесно да прозреш.
Да ме събличаш – ненужни са превземките
и маските от поза на страха.
Говоря с теб – е като да говоря с мене си,
с онази „аз“, невидимата за света.
Ще се обърна с гръб и няма да те гледам.
Оставям ти се, водена с гласа.
От моя глас поведен ме последвай,
аз също искам да те съблека…
Не е случайно, не искам и да бъде.
.
