„Днес не искам нищо.“
Убедила съм се, че това е виртуозно изкуство – да останеш напълно безразличен към стремежите, желанията и мечтите си. Към онези трепети, които обикновено ти дават насоката.
Да не искаш нищо е като да се оставиш (почти с благодарност) да те носи течението, независимо от посоката и последиците.
Да не искаш нищо е като да си уморен дотолкова от борбата за постигането на нещо си, че не си усетил кога вярата в това нещо лека по лека се е изнизала измежду пръстите ти и си се оказал с празни ръце.
Да не искаш нищо е като да усещаш примирението в себе си като единственото живо чувство.
Да не искаш нищо е като да признаеш, че само съдбата има право да движи колелото на живота ти.
Да не искаш нищо не е свързано с очакванията ти спрямо другите. Не, няма нищо общо с това!
Да не искаш нищо е като да нямаш очаквания спрямо себе си.
А това се казва бягство.
.
