Ще бъдеш ли за мен прегръдката,
в която мога да забравя
душата как се свива в ъгъла
отричана, намачкана, без вяра?
Ще бъдеш ли за мен ти рамото –
опорна точка, с която да повдигна
света си, далече от коварното
и да забравя злото, че го има?
Ще бъдеш ли за мен целувката,
мъчително очаквана отдавна,
която в силата пречупена
ще ме стопи от нежност, бавно?
Ще бъдеш ли за мен искрата
от огъня на вечното огнище,
запалила неволно сетивата
приятелски в любовни, без да пита?
Ще бъдеш ли за мен ти лудост
и присмеха над собственото аз?
Без маски да почувствам близост,
срамът да се покрие в смях.
Ще бъдеш ли за мен света,
където моя вгражда се напълно?
Ако ли не, за мен не питай никога.
Ще се обърна и просто ще си тръгна.
.
