Под кожата ми влезе. И си там –
с всяка клетка те усещам, живо.
Отрова, лек ли си – не знам.
Но с теб се раждам и умирам.
И пак възкръсвам – нова, силна.
Кипи кръвта ми в твоя огън.
Страхът ми – пепел бледо-сива,
догаря из любовните ти въглени.
Отвътре неусетно ме превземаш,
превърнал колебания в увереност.
Да се отдам е отговорът неизбежен,
естествен – като да се чувствам себе си.
Напиваш ме с живот – да изтрезнея
от всеки друг, но тебе да запомня.
Да осъзная в мен, че друго не копнея,
освен да бъда просто…твоя.
.
