Няма ме…
Из коридорите се крият моите стъпки.
Ще ме познаеш ли, когато влизаш?
Учи и изучавай ме – игра на тръпки.
Аз в твоите, ти в моите…и ме намираш
в една от стаите на твоето съзнание,
където вече срещнала съм теб,
предала се на своето желание,
превила с воля времето напред.
По кривата му карам да се случват
желанията твои, без остатък.
И всички до едно ще се получат
от сбъдването ми в живота ти нататък.
Няма ме…
Но знаеш, че съм там –
в една от стаите на твоето съзнание.
И срещнеш ли ме,
ще ме разпознаеш, знам –
от бъдещите спомени съм ти послание.
.
