Мълчаливите са пълни с думи,
намиращи се само в междуредието,
насищат тишината помежду им,
изтривайки брътвежите за времето.
Прочиташ ги единствено по жеста
и погледа, пробиващ ти обвивката,
по лекото повдигане на веждата
и трепващия ъгъл на усмивката.
Но с тях не си във неизвестното,
макар че думите са неизказани.
Не се обвързват със словесното,
а всичко е в делата им показано.
…
Мълчаливите са пълни с думи,
очакващи четеца в междуредието,
наситен с тишината помежду им,
да придаде нов смисъл на безвремието.
.
