Без много въпроси, без излишни размисли. Онова, което ти е на сърцето, изплува винаги и безотказно над всичко останало, като спасителен пояс те приканва да се вкопчиш в него. Всяка сутрин, в търсене на опора и всяка вечер, в търсене на вътрешен мир, е там с готовност. Отчиташ го с разума си и го приемаш в душата си. Защото няма друг начин. Приемаш пояса и си спасен… поне до онзи момент, в който започва да те тегли надолу като камък на шията. Тогава го пускаш… и приемаш следващият, едва когато си се научил да се спасяваш сам. Но тогава не го виждаш като пояс, а като лодка, способна да устои на бурните вълни на живота и търсеща идеално пасващото платно за мачтата си – теб.
.
