Когато думите са като неми ноти,
изпаднали от гласните ти струни,
накуп – през смисъл, през насоки,
в звука на тишината ги изгубваш.
Когато в миг осиротяват, кухи,
без сила на плющящ камшик,
без адресати, можещи да чуят…
Крещиш, а пронизително си тих!
.