Запалих цигара, след толкова време,
потопих се в дима ѝ блажено.
В мъглата изгубих се, уханна на тебе,
слях се с нея и духовно, и тленно.
Всеки допир е горяща целувка,
всеки дъх – от дъха ѝ отнемащ,
всяка пауза – пролазваща тръпка,
всеки поглед е огнена пещ.
Измамно кратка, угасва страстта.
На две се разделяме пак, ти и аз.
Какво ли остана след танца в жарта?
Малко пепел и един смачкан фас.
.
