Ще докосна сърцето ти нежно,
тъй нежно – да роди лека усмивка,
да утоли на сърце ми копнежа
да целуна таз вълшебна извивка.
Ще склоня глава – крадец непохватен,
приближил се към любимата вещ
и ще вкуся смеха ти спонтанен –
срамежливо поднесен, но молещ.
Исках да взема, а повече давах.
Ти наслада ми даваше, вземаше…
Твоя ли беше или моя поканата
за мига споделена божественост?
.
