Любовта ли? Е с изтекъл срок на годност.
Но разбираш го единствено накрая
от вкуса оставащ и горчащ от гордост,
изконсумирал всичко, мислейки за Рая.
Щом срещнеш я, оставяш се в ръцете ѝ,
очите ти да върже – като на Темида.
Но няма справедливост в слепотата ти,
попити сълзи само, щом отиде си.
Задръж! Очите остави ги ти отворени,
не спускай клепките в мечтание.
Сънувай, с поглед впит в дълбокото
забулено любовно основание.
Любовта изкусна е да крие етикета си
с воали от съблазънта на Саломе.
Но няма ли гравирано „завинаги“,
тя някак си негодна е.
.
