Ако тръгна сега да пътувам
с малко багаж – само себе си взела,
посоката отдавна сънувам –
без колебание към теб бих поела.
Изоставила бих кръстопътя
на излишни страхове и въпроси,
повече няма да ме измъчват –
всички отговори пътя ми носи.
Неусетно ще олекнат оковите,
като гривни, красящи ръцете ми.
Ще ги запазя – да ми напомнят
как ранимо е и вярва сърцето.
Ще изтръгна стрелите отровни
от гръдта си, но без да ги върна.
Ще ми бъдат те верни пилоти,
в пътни знаци ще ги превърна.
И попътният вятър в платната
ще ми бъде мълчалив съучастник.
Всяка вярна пътека позната
слънчев лъч ще я целува за щастие.
Ако тръгна сега да пътувам
само с надежда – тя е моя багаж,
Ще намеря ли каквото си струва,
ще ме чакаш ли…Или си мираж?
.
