За теб? Щастлива съм, че те познавам.
Ти ми откриваш нови хоризонти.
И дълбочина успяваш да придаваш,
дори където мислех невъзможно.
Във бездната човешка на душата
оказа се тъй лесно да преплуваме.
И брегове, далечни за съдбата
обричаме на близко съществуване.
Денят блести с усмивката запалена
и слънцето ревнува те по малко.
В нощта звездите твои са, подарък.
Лъчът им – сбъдната мечта сакрална.
…
За теб ли? Хубаво е, че те има.
И мога още да напиша.
Но ще пропусна следващите рими.
На многоточията знаеш смисъла.
.
