Разкриваш се бавно, необятна вселена.
И ме прегръщаш с твоята забрава.
Докосвам звездите ти, в светлина озарена.
И магия в звезден прах завладява ме.
*
Казват от разстояние, че виждаш по-ясно.
И картината е стойностна в цялото.
Но да познаеш в детайл е прекрасно.
Откриваш вълшебството на невидяното.
*
Да се слееш с тишина говоряща е приказно.
На нощта ти намерих се в центъра.
От мечтание превърна се в реално и истинско.
И ме разтърси.
Като на земетръс в епицентъра!
.
