Няма тайни, има неоткрити истини.
В пазвата си пазим сърчицата.
Да ги открие някой само колко искаме.
А посрещаме го с нож в ръката.
Но за някои размисляме. И с ножа
раздираме си дрехата, тъй, доверчиво.
На чуждите ръце предлагаш гола кожа
и всичко дето тя покрива.
Докосват те. Или поне така си мислят,
прокарвайки ръце по твоето тяло.
А пазвата открита как трепти –
сърцето от очакване е натежало.
Откриват те, в цъфтежа си прекрасна.
Сияйна, заслепителна зора.
Но всичко спира… Някак си угасваш.
Не търсят повече, не виждат в теб душа.
А тя е там. И толкова е близо.
И вижда се, открита е, и не е сън.
Но в крайна сметка и това е истина –
остава всеки с туй за дето е дошъл.
И пак със ножа във ръката сме насреща,
и с тела покварени от пръсти ненаситни.
Но с души отворени, сърцата ни – горещи,
за който няма тайни и ни открива истински.
.
