Променяш ми пулса –
от замиращ на бесен,
дъха ми накъсваш,
а да дишам е лесно.
Усещам света –
с цветове е изпълнен,
но единствено ти
в черно-бяло изпъкваш.
Светлини, полусенки –
те са твойта натура.
Да се плъзна по тебе
и да слеем контури.
Те бръсначи са остри
и запълнени с черно,
сякаш много въпроси
са ги острили гневно.
И докосващи моите
меки, плавни извивки,
кръвта ми е отговор,
оцветяваща дните ти.
Но се влюбвам в душата ти,
и в света черно-бял.
И се отдавам с нюансите
само на тебе, изцяло.
.
