Не пиша за любов, защо ли трябва –
да вземе някой пък да ми повярва?
Защо ли са му трепети любовни –
дали го топлят в утрини дъждовни?
А ласките, в прегръдките от нежност,
дали ще дават някаква надежда?
И в погледа ми, скрита светлината,
дали така ще му е нужна в мрака?
Дарено сляпо, ключето на сърцето,
дали ще му се стори то проклето?
С отворена душа на показ, жива,
дали като другар ще му отива?
И в търсене на близостта съдбовна
дали ще се намерят тези отговори?
Защо да пиша за любов, не ми и трябва.
Да ме заобича някой и да му повярвам…
.
