Вино,
лунна светлина.
Стая,
мъж, жена.
Сенки,
пламъци игриви.
Свещ,
рисунки живи.
Пръсти,
гола кожа –
две тела
с души под ножа.
Танц магичен
и въздишки страстни.
Устни
хапани, подвластни.
Две сърца
с единна песен,
две лица
и поглед втренчен.
Време
с неизбежно темпо,
бързи ласки
с’ сълзи в гърлото, но…
Тихо,
на ухо „обичам те“,
силно
отчаяние и вричане.
Вплитане
в прегръдка сетна –
две души
и адът в сметката.
Сбогом,
той и тя в посоки разни.
Ресто?
Хлад и мъка в стая празна.
.
