Какво дели ни? Някакви си километри.
Не десет, двайсет или сто. А хиляди.
И пак се чувстваме – навлезли в спектри
на мисълта, които нямат лимити.
До мен, до теб достига топлината
на думите, обличащи се в образи.
Наситена със тях е тишината ни,
а многоточието ни е като прорез,
от който бликат скритите емоции
в усмивки, сълзи – отрязъци душевност,
олекотени преминават през прозореца
на дните ни, преплитащи се с времето.
Съпътствани от изгреви са залезите,
в които срещаме се, някога и някъде.
В едно присъствие избледняват белезите
насред стаята самотна, в тишината.
Докосването вътре е, в сърцето.
И там остава, на пук на разстоянието.
Какво дели ни? Някакви си километри.
А ни сближава и дори мълчанието…
.
