Изтича времето
през крехките ни пръсти.
Животът е клепсидра с теч безмилостен.
Моментите ни скъпоценни, пъстри,
с любов събрани и закътани –
изплъзват се набързо пред очите ти.
Разпръскват се
и наблюдаваш
как шепите остават празни.
И само вятър
гальовно сгушва се в разтворените длани,
търсещ сякаш
да измести на липсата тъгата –
наситен полъх е
с на спомените нежни аромата.
.
