Харесват ми тези малки, налепени по стените листчета, които те приканват да си вземеш онова, от което имаш нужда. Винаги са предизвиквали усмивка у мен. Заради онези щедри и любвеобилни хора, които ги изготвят и разпространяват. Сякаш предлагат част от своето щастие и пълнота, споделят своята любов, подкрепят със своята вяра и надежда, помагат със своя оптимизъм.
Имало е моменти, когато ми се е искало да откъсна и отнеса със себе си целият лист, заедно с всичко, което предлага – дотам съм се чувствала обезверена и крещяща за помощ. В други такива, виждайки тези запълващи липси предложения, съм се питала от какво точно имам нужда и кой може да ми го даде.
С течение на времето, израствайки с плесниците и прегръдките на живота, се научих да откривам всяко едно нещо, което смятах че ми липсва, вътре в себе си. Чудото на любовта, надеждата за в бъдеще, вярата в доброто, куражът да преодолееш страховете си и още, и още – човешката душа е бездънен кладенец, който засища всяка жажда.
Сега се усмихвам, гледайки един от тези листове със запълващи липси предложения и го залепвам на стената си.
Моят кладенец е пълен. А вашият?
.
