Art Pier Toffoletti
Видях те, беше там… и ме подмина.
А аз направих се, че търся някой друг.
Въртях се в кръг, светът ми се размива
в усещане за празнота. И този път
картината размазана е безвъзвратно.
Не стигат моите чувствени бои
да върнат хармонията обратно
в душата ми… защото липсваш ти.
Разделях цветовете с топлина,
нанасях ги отново и отново…
Безсмислено – копнежът отлетя
с лиричното и нежното зад гроба.
Смених платното – толкова е просто.
На бялото изглеждам непохватна.
Нарочно е – боите ми изтичат в хаос –
за ценителите вече съм абстрактна.
.
