Куражът тъй и не дойде

Една студена и дъждовна утрин,
сред тихи капки самота –
без думи, погледи, прегръдки.
В ръцете топла чаша. Само. Тя.
И спомени. Или мечти пък бяха?
Куражът тъй и не дойде.
А колко дълго, дълго чаках.
От моя пращах, не стигнал е до теб.

.