Познах те, любов –
така търсена, зована, мечтана.
Нищо, че вън не си толкова лъскава
и да е кожата ти леко раздрана.
Познах те, любов –
с предпазливост как доближи ме.
Без да търсиш внимание, някак небрежно
с грижовна нежност ти покори ме.
Познах те, любов –
по ръката ти деликатна и силна.
Подела моята, длан в длан се прегръщат,
като гнездо са, с топлина и закрила.
Познах те, любов –
от откритият поглед струи светлина.
Старите битки със сенките виждат се,
но нищо не криеш защо е така.
Познах те, любов –
щом разтвори съдраната риза
и ми показа болките си, белези в страх.
Тогава разбрах защо сме толкова близо…
Лекуваш мен, както неволно лекувам те аз!
.
