По миглите ми трупа скреж,
а моят дъх да го стопи не стига.
Жадувам топлината ти. С копнеж
снежинките изписват твоето име.
Попиват надълбоко. До недра,
където огън жив изгаря ме.
Превръщат се във капчици роса,
поящи въжделения не-казани.
Така очаквам те – замръзнала отвън,
но вътрешно цъфтяща в Пролетта.
И ако не дойдеш – ще си остана в сън,
на прага на една мечта.
.
