Отронен лист на нежност,
на мъртво кадифе.
На липсата е ромон,
въздишка на умората.
Ароматът бе повикване,
цъфтежът бе очакване.
И онзи таен допир
на пръсти от копнеж,
пристигнал твърде късно,
единствено откъсна
пресъхнала любов –
тя
бе вече
завоевание
на времето.
.
