Желаел ли си силно да се слееш,
душата си във друга да разтвориш?
Да литнеш нависоко, да се рееш
като птица волна в нейните простори?
Изпитвал ли си болка непонятна,
пробождаща с тръпчива нега?
Прегръщал ли си я? Така е необятна,
че неизбежно губиш се във нея.
Опитал ли си броня да пробиеш
през копия защитни – да прогледнеш,
очите да запазиш, в длан да свиеш
сърцевината нежна на копнежа?
Намирал ли си всичко нелогично,
объркано, жестоко, но красиво?
А хаосът нарежда се лирично,
мисловно везан в чувствени мотиви.
Случайно да си срещнал непозната,
да си почувствал в миг предопределеност
и ако тя във теб съзряла е съдбата…
Такава орис съм – в любов съм споделена.
.
Понякога имаш сбор от мисли, разхвърляни в двора на подсъзнанието ти, които придобиват форма и яснота от едно невинно изречение, едно видение или просто… защото им е било времето. Аз си знам, някой друг – може би също.
