Всички ние сме шивачи.
Съшиваме разбитите си сърца, илюзии или мечти.
Кога внимателно следим всеки бод и се уверяваме, че тегелът е здрав и държи.
Кога тропосваме набързо с бели конци с намерението да го оправим по-късно.
А това по-късно никога не идва.
Прекрояваме планове и цели.
Режем излишното.
Наставяме там, където липсва.
Правим подгъви и цепки.
С вдъхновение.
За да стои(м) добре. По чувство.
Душата ни е възглавничка, набодена с карфици.
Почти като таралеж.
Само че с бодлите навътре.
И ни боли, когато ги изваждаме.
Защото знаем, че има нещо за поправяне,
че нещо в нас се е скъсало.
Вътрешно сме пълни с кръпки.
Външно сме блестящи модни дизайнери.
За оценка.
Но пред единици смеем да обърнем хастара си.
А там се вижда таланта. Как си съшил живота си.
Готов ли си да го покажеш?
.
