Някъде по пътя на разбирането на другите, спрях да разбирам себе си.
Изслушвайки другите, почти забравих да изслушвам себе си.
И се оказах непозната сред познати.
Центърът на гравитацията на мислите ми е изместен и чувствата започват да се лутат, без да намерят ясна ориентация.
Единствената константа е дишането, него слушам.
И ми показва кое е от значение и кое, не.
Защото съм забравила как да разчитам сърцето си.
Започвам на чисто.
Като първата.
Любов.
.
