Преместваме чертата между нас,
обграждаме се с лимит на докосване.
Да бъде близо някой ни е страх,
не искаме да чуваме въпросите,
които си задаваме и ние,
но някак си далечни ги оставяме,
че отговори знаем, но ги крием –
удобен е пашкулът на представите.
А мнимата ни сигурност чертае
дистанции единствено във тишината,
не знаейки, че само близостта е
онази свобода, която чакаме.
.
