При теб ще се завръщам
винаги
след бурите, изтласкали ме другаде.
Ще те намирам
в спомени и в бъдеще,
за да се спасяваме
взаимно от потъване.
Предлагам котва. Ти – заветен бряг.
Пристанището само ще е същото.
Компасът ми те сочи – в този свят
и в онзи, ти си моя същност.
„Защото няма нищо по-красиво от начина, по който океанът отказва да спре да целува брега, без значение колко пъти го е напускал.“
Сара Кей
.
