Гневът ми идва винаги късно.
Справедлив или не, закъснял е.
Онзи гняв, така спешно ми нужен
за спасението ми, все още го няма.
Гневът ми идва винаги късно.
Приемам всичко, за добро или зло.
Не от наивност. Нито страх.
Е моята същност.
На загриженост. Съпричастност. Добро.
Всяка мисъл е първо за другия.
Така съм устроена. Алтруизъм.
Забравям себе си. Страдам от емпатия.
Заразете ме с егоцентризъм!
Уморих се всеки път да умирам…
.
