Нощта бе само някаква си пауза,
разделяща една прегръдка с друга.
Луната бе изпълнена с очакване,
захранвано от нечие безсъние.
Броейки часовете по звездите,
минутите угасваха безсилни.
Зората се промъкваше в очите ти
и в тях изгря надеждата на юли.
Студът донесе утрото с крила,
отдръпна се безшумно в тъмнината.
Сред двете ни преплетени тела
намери място само тишината.
Какво е дефиниция за щастие?
Сега го знам.
Каквото ти рисува
сърцето зад клепачите затворени,
да го почувстваш и докоснеш, да е там.
Пред теб да е, когато са отворени.
.
