Събличайки се от ежедневието, оставяме чувствата незащитени да навлязат в полята на желанията и да изберат звездите за следване в сънищата ни. Съзнателно се отдаваме на несъзнателното и му вярваме. Жадуваме го, търсим го и го изживяваме, сънувайки. До следващата утрин. Или докато не решим този сън да стане реалност. Ежедневие. От което да не ни се иска да се съблечем.
