По кожата ми няма правила,
вълненията само са изписани.
А грапавините на желанията
са само твои огледални истини
на твоето докосване, на мен,
когато срещнах първия ти поглед.
Погуби ме, спаси ме, взе ме в плен.
А тръпките разказваха история.
И може би изглеждах в плен на страх,
настръхнала от твоето присъствие.
Но само е, защото осъзнах,
че вече няма да съм същата.
Че кожата ми вече няма памет
за други пръсти, ветрове и устни.
Че истината гола стене даже
при мисълта, че може да е късно.
.
