Неделя е.
Остани в леглото. С мен.
Нека събуждането е бавно и с удоволствие.
От някой слънчев лъч, заиграл се със златото по ресните на очите ти.
Или от рапсодията на дъждовните капки по прозореца.
От божествения аромат на току що направено кафе, примамващо за глътка топлина.
Или от топлината на тялото ми в целувката по шията – там, където бях сгушена за последно.
Остани в леглото. С мен.
Нека по кожата ти останат отпечатъци от намачкани чаршафи, пръстите ми да ги загладят с ласки, а устните ми да ги повторят. Следващото е желание…
Нека тишината се настани спокойно в теб, за да отчетеш с яснота шепота ми „обичам те“.
След това бих ти казала нещо глупаво, на което да се засмеем и двамата.
Дишай!
Поеми дълбоко дъх, затвори очи и се отдай на усещанията. Мекота, топлина, тишина, спокойствие. Не давай определения, просто чувствай. Усмивката сама ще дойде. Обичам я.
Отпусни се.
Неделя е. Остани в леглото. С мен.
Само за няколко минути.
След това поеми по вълните на деня.
Но ме запази там някъде, дълбоко в теб, неизбежна. Като натрапчивата неделна мисъл, че понеделник винаги е на прага.
Добра неделя, Любов.
.
