Листата вече не шептят на вятъра,
а той е сляп за цветовете им.
Окапаха без любовта по лятото,
заради нея са самотни пейките.
Подритват ги безлични минувачи,
а птиците… отдавна отлетяха.
И никой вече в тях не ще се сгуши
да търси топлина и родна стряха.
Дърветата изплакаха ги бавно –
отронват неизпратени писма.
И съжаленията вече нямат давност,
щом всеки лист подписа есента.
.
