Когато е препълнено и прелива,
а ти го душиш мълчаливо
с бодливата тел на любовта,
не мога да позволя на кръвта
от раните на сърцето ми бликнала,
на твоята жажда откликнала,
да достигне, потъмняла, очите ми
и да се изгуби, напразно, в сълзите.
По пръстите я стичам вместо мастило
и шепнешком те пиша, докато имам сила.
Аз за тебе туптя.
А ти
притисни ме по-плътно към себе си. Пак.
Че не ми достига последната сърдечна капка,
за да те обезсмъртя.
.
